Само в 7DniVoleibol.bg

Дисекция на логичния нелогизъм

национали

Селекцията

Това, което Пламен Константинов прави, е, меко казано, странно. При отсъствието на контузените Цветан Соколов, Николай Николов и Теодор Тодоров изборът му за разширен състав така или иначе бе ограничен. И въпреки това подборът за конкретните седмици изглежда нелеп. Боян Йорданов, който изигра първия мач с Китай и оттогава е контузен, остана в групата за София, въпреки че се знаеше, че няма да играе. Какво пречеше в нея да попадне Велизар Чернокожев например? Или пък сега той да пътува за Япония вместо 35-годишния ветеран, при положение че не играем за влизане в шестицата?! Нали обиграваме състав за световното. Това означава ли, че Чернокожев няма да е в него? Същото важи за Красимир Георгиев. Централен блокировач от средна европейска класа, но доказал се в Равена, е оставен извън състава за сметка на Илия Петков и Алекс Грозданов?! При това вече трета седмица, без да е контузен. Основание – никакво, а от показаното не личи да блестят тези момчета с някакъв сериозен потенциал.

Претенциите

Странно е как от 2014-а насам, или по-скоро от заставането на Пламен Константинов начело на България, претенциите ни постоянно падат. А с това и резултатите, но пък се покачват оправданията. Всеки път проблемът е контузените. Да, те са налице и с Николай Учиков, който допреди две години бе четвърти избор за нападател, сега е трудно да разчиташ на сигурност в атака. Но въпреки това за “волейболна нация”, каквато уж е България, да не може да победи у дома Австралия, да изпуска 5 точки в тайбрека срещу Сърбия (също без основни имена), да пада като момиче от Русия, без да се бори, е, меко казано, неловко. Оправдания винаги може да се намерят, но един път и Данчо Лазаров да е прав – в този формат на Лигата България не може да изпадне, няма право. И стига с тези контузии – всеки си обновява състава и се подготвя за световното, но никой не е отписал толкова гласно този турнир, колкото българския тим и неговият треньор. От прословутото четвърто място на европейското в София през 2015-а, когато реално лъвовете трябваше да играят финал, не само не помирисваме шанс за подобно нещо, но дори вече не го и искаме. В такъв случай в този си вид и с подобно поведение какво да очакваме от световното в България? Опасността лъвовете да не стигнат до втората фаза в София е надвиснала с пълна сила. И тогава ще сме без Соколов, и тогава Ники Николов ще е под въпрос, и тогава ще има оправдания, но няма ли да са станали вече твърде много и да са дошли твърде късно?!

Публиката

Стигаме и до липсата на достатъчно подкрепа в залата. Да, волейболистите бяха свикнали да играят пред пълни трибуни. Но хората ще дадат пари, когато има сметка да го направят. Не е реално националният селекционер да обявява, че целта е да не изпаднем от Лигата, а в същото време от федерацията да поставят цени от 20 до 50 лева на ден и от 50 до 125 лева за цялостен пакет. Това са суми, които отговарят на високи претенции, а нивото и самите волейболисти и селекционер не предявяват такива. Е, защо тогава някой се сърди на хората, че не са в залата? Представете си на 4-членно семейство как му се отразява това на бюджета. И на всичкото отгоре отива да гледа хора, които предварително са казали, че няма да печелят и не гонят това на всяка цена. Треньорът си прави експерименти, но те пък да си дадат едни минимум 200 лева ей така, защото федерацията им ги иска. Няма да стане. Още повече че след 3 месеца от тях ще се очаква същото. На фона на икономиката в България тези суми за тази игра и липсата на претенции са напълно необосновани.

Хари ЛАТИФЯН, “Тема Спорт”

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *