Само в 7DniVoleibol.bg

В Добрич волейболът стана индустрия! Малка, но работеща

Така се прави, като в Добрич! Някой дава ли си въобще сметка, че Добруджа вече е една добре работеща волейболна индустрия? Че е клуб, който няма нищо общо с претакащия общински пари Монтана или преяждащия с бензинови изпарения Нефтохимик?

12

През лятото от волейболната житница на България си тръгнаха Велизар Чернокожев, Мартин Атанасов и Георги Манчев. Първите двама бяха продадени в чужбина, а разпределителят само мина през Левски, преди да хване пътя в неизвестна посока. Добруджа остана без три от емблемите на шампионския сезон. Навсякъде другаде това би довело до катаклизъм. Но не и в предприятие като „Добруджа“! И неслучайно след успеха в зала „Васил Симов“ този уикенд, медиите се сетиха, че по презумция един шампион винаги е най-голям фаворит в едно първенство.

19

В Добрич има база, на която не може да стъпи нито един наш клуб. ЦСКА зависи от това на кое ухо ще се събуди Сашо Попов. Левски – от времето на Владимир Николов. А Добруджа не зависи от никой, защото в последните три години надгради до онова ниво, при което клубът няма как да е проекция само на един човек. Виждали ли сте екипите на Добруджа? Имаш чувството, че на тях присъстват логата на всяка фирма в града с повече от 10 000 лева печалба. Това казва всичко!

22

Другото са феновете. Нито един друг клуб в момента у нас не разполага с такъв мощен гръб! Зала „Добротица“ е постоянно тясна, а фенклубът рои ли рои членове. В това пръст имат и играчите на Мирослав Живков. Те осъзнават, че в тази индустрия е нужно като си лице, да си приветливо. И затова понякога остават повече от час след мач, за да се снимат, да раздават автографи или просто да поговорят с някого. Всичко това създаде една невиждана сибиоза между играчи, фенове и ръководство, което превръща Добруджа в истинска Фамилия.

13

Стигна се до там Алекс Грозданов, който е юноша на Левски, а лятото се разви страшно много и в младежкия национален отбор под ръководството на Владо Николов, да не иска да се връща в София. Нищо, че „сините“ му даваха накуп всичко онова, което трябва да вземе за година в Добрич! Просто искал да остане в Добрич при тези приятели, в този отбор, с тези шефове, покрай тези фенове! Подобни неща разкриват, че във всичко случващо се в Добрич вече има и страшно много сърце!

40

Всичко това превръща в момента Добруджа в модел, по който нашите клубове трябва да се развиват. Модел, който чрез вграждане на сърце, душа и някои други неща, се е превърнал в индустрия. Индустрия, която пък превръща такива като Велизар Чернокожев, като Алекс Грозданов, като може би след някой и друг месец Мартин Мечкаров в истински продукти. Продукти, от които се печели. И ако Добруджа продължи да се развива така, нищо чудно до година-две и волейболът ни да се е сдобил със свой Лудогорец! Ама доста по-приветлив от разградския вариант.

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *