Само в 7DniVoleibol.bg

Цвети, за теб!

Тя отвори прозореца, застана на ръба му…и този път не скочи!

Защото отдолу я чакаше цялата любов на света. И тогава тя се разплака…Изплака миналото си, за да остане само с бъдещето.

Беше величествено, беше човешко.

Едно прелестно момиче в този момент си даде сметка какво се е опитало да направи. И може би си обеща повече никога да не го прави! Дано!

Защото видя, че светът около нея е пълен с човеци.

Това е голямата победа на 17-и ноември! Онази футболната мина и отмина. А и като знам какви помияри като Боби и Коща роди, по-добре да не се беше случвала.

Докато на този 17-и ноември отново се роди Цвети!

Роди се нещо хубаво, усмихнато, истинско!

Дано не отваря вестници да види какво са писали за нея, за Илияна, за момичетата, с които заедно плакаха снощи. Тях тези сълзи са ги скрепили за цял живот. И това е много по-голямо от всичко, което изтече в пеевските медии. Съдбата на тези медии е като на тоалетната – нещо тябва да тече вътре.

Съдбата на Цвети е да бъде красивото в душите ни. Да събужда човека в нас. И го събуди!
15 000 в „Арена Армеец“ пляскаха и плачеха. В залата имаше всякакви хора. И професори, и мутри. И артисти, и далтонисти. И финансисти, и нихилисти. И ВИП-ове, и много други типове.

И когато Цвети се показа там на прозореца, на балкона, подобно на Жулиета, всички те и се обясниха в човечност!

Сигурно родители, близки, приятели на Цвети са се питали в онзи ужасен ден: „Господи, защо!“

Отговорът ни върхлетя вчера. Свише! Когато видяхме Цвети на прозореца. Това момиче е трябвало да изпита всичко, заради нас. За да дойде 17-и ноември. И тогава да осъзнаем благодарение на появата и, че Господ наистина е българин! А ние – човеци!

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *